Дълбоко в центъра на моята същност има …
„Дълбоко в центъра на моята същност има безкраен източник на любов. Аз изпълвам себе си с тази любов и я излъчвам във всички посоки….“ – това са думи на легендарната Луиз Хей.Любовта към себе си е голяма тема и не може да се обясни с думи, нито с една статия, защото това е чувство, което трябва да се почувства. Всичко в живота се върти около това, еволюцията на човека, мисията на човека като цяло, причината поради, която сме дошли тук на земята е да се научим да обичаме себе си. Учим се чрез житейските опитности, или изпитания както ги наричаме ние хората.
Подхванах тази тема Любов към себе си, защото напоследък много често я срещам в сеансите с моите клиенти. И понеже повечето от тях бъркат това чувство с егоизъм и за това им е трудно да я разберат, реших да напиша тази статия.Любов към себе си не е егоизъм. Егоизмът е празнина. Любовта е пълнота. Когато човек е празен отвътре, той няма какво да даде на света, той е празен. Тогава този човек, се измъчва, започва да търси любов навън, става твърде зависим от другите, твърде взискателен, започва да търси начини да се сдобие с тази любов, макар и чрез манипулация към другите, защото любовта е като въздуха, без нея не можем. Човек, който не може да си даде любов на себе си, си набавя тази любов чрез наркотиците, алкохола, цигарите, вкопчването в други хора, дори чрез болестите. Колкото и любов да получава навън от другите хора, тя никога не му е достатъчна и той вечно е недоволен, нещастен, мрънкащ. Дори не я чувства.
И се раздава и казва, другите са длъжни да ми дадат любов, виж аз как се раздавам за тях, те са неблагодарни. Той не я вижда, дори другите да му я дават, защото никога не я е почувствал вътре в себе си, защото твърди, че това е егоистично. И тогава той се превръща във жертва, която е безпомощна и вечно търсеща и нищо не намираща.Човек, който обича себе си той е щастлив и щедър към другите. Той е изпълнен с онази голяма любов, която извира отвътре от него, тя изпълва клетките му и я излъчва навън в огромни количества и колкото повече дава любов навън, толкова повече тази любов умножена се връща при него. Такъв човек, се събужда с радост и с нетърпение да започне следващия ден, защото знае, че живота е пълен с чудеса, защото се доверява на живота и е благодарен за настоящия момент. От своя страна живота му изпраща подаръци, които са с висока стойност само за това, че обича себе си.
Да обичаш себе си това е дълбоко чувство, което не може да се обясни с думи.
За това ще дама примери. Представете си едно дърво, което не обича себе си. То обича другите дървета около себе си повече, и когато дъжда вали, то казва на дъжда „Напоявай другите дървета, не мен, аз съм добре, аз ги обичам и ако напояваш мен, може би няма да стигне дъжд до тях и те ще умрат“ – Вселената изпълнява нашите желания, дори и да са негативни. След време това дърво умира, защото до него не е достигнала водата. Това се нарича егоизъм, защото то лишава хората и гората от собственото си присъствие, а хората наричат това благородство. Обяснено по този начин прилича ли ви на благородство? Прилича на напразно жертване, прилича на егоизъм, прилича на отричане на себе си, дори не прилича на любов към другите. Ето защо любовта към себе си не само че не е егоизъм, но е и жизнено необходима, за да съществуваме.
Вкопчването не е Любов!
Сега ще дам друг пример:Сфери на живота:- Финансова сфера- Партньорство- Семейство и приятели. По принцип човек, който не обича себе си си избира да обича една от тези сфери. Например вкопчва се във финансовата сфера. Забележете вкопчва се. Защото всичко, което се излъчва навън като „любов“ не е любов, това е вкопчване, търговия, зависимост, привързване, обсебване, но не и любов. Защото любовта означава свобода, наслада, да даваш без да изискваш в замяна. Само човек, който истински обича себе си е способен да даде любов навън, но затова ще говорим след малко. И да се върнем към любов към парите. Човек, който обича парите, той има само пари и нищо друго. Той няма дори душа, защото той е заместил любовта към себе си със любовта към парите, по принцип такъв човек има много пари, но е самотен, защото като не може да обича себе си, той не може да обича и хората, той използва хората за пари, ако е техен шеф, той ги експлоатира, защото парите са най-важното нещо в живота му. Но дали наистина обича парите – не!
Кой и какво слагаме на първо място в живота си?
Те му служат за нещо, например, да се чувства важен пред обществото, хората да говорят колко е успешен, да се гордее със себе си, какви сгради притежава, каква скъпа кола кара. Всичко това го прави за да си набави онази любов, от която е лишил себе си, защото я е отдал на парите. Но всичко това е толкова фалшиво, той продължава да се чувства маловажен и самотен, и парите не могат да му дадат любовта от която той има нужда. И когато остане сам в огромната си луксозна къща, той казва аз нямам нищо. Не парите, а любовта към себе си ще допринесат към него, той да се чувства важен за себе си, тогава той няма да има нужда другите да го величаят, защото той вече се чувства така. Същото е и с другите сфери. Когато човек даде любов на децата си, любовта която трябва да даде на себе си, но той смята че децата му са по-важни и ще се почувства егоист, ако обича себе си повече отколкото децата си. Тогава тези деца стават неблагодарни, разглезени, използват го и след това го изхвърлят в Старчески дом и той се пита къде сгреших. Тук говорим, ако обича децата си повече от себе си, тогава той казва ДА на децата си и НЕ на себе си. Той отрича себе си. Защо той дава любовта към децата си, която трябва да я даде на себе си, за да получи от тях грижата и вниманието, което любовта към себе си ще му я осигури.
Търсим от другите да получим това, което не сме дали на себе си
А защо просто не си я даде, така няма да я изисква от тях, а те сами ще му я дадат защото той сам си я е дал. Когато първо даде любов на себе си, тогава няма нужда да я проси от другите. Когато обича партньора си повече от себе си, той си тръгва, изневерява, възползва се, мързелува, не работи, чака на готово и т.н Защо той дава любовта към себе си, към партньора? Защото очаква същото от него. Но когато я даде първо на себе си и това, което му е излишно го дава на партньора, тогава той не чака отплата, а я дава безусловно, тогава връзката му става здрава, защото не е лишил партньора си от свободата на избора. Тогава дори и да не получи отплата за чувствата си той не се чувства лишен, а се чувства достоен. Тогава дори и партньора да си тръгне, той не губи нищо, защото има себе си. А какво по-голямо богатство от това. Но кой би си тръгнал от душевно богат човек, който обича себе си. Такъв човек умее да обича и другите, защото има какво да даде.
Когато човек получи някаква болест, това със сигурност е от липса на любов към себе си, тази болест тя говори, тя е мъдрец, в нея се крие съкровище, която ще го отведе до онзи разцвет, който той е пропуснал, защото не си е дал тази любов на себе си.Изводът е, не давай любов на друг повече отколкото на себе си! Любовта към себе си това е дар, това е рождено право, това е лек!Човек е в центъра на всичко, всичко друго само му служи. Ако човек обича себе си, хората го обичат повече, защото те просто копират отношението му към самия него. Ако хората го обичат, не е защото той обича тях, а е защото той обича себе си. Защото хората бягат ако ги обичаш повече от себе си, защото ти ги товариш с голяма отговорност. Ти им казваш: „Виж аз как се пренебрегвам и се жертвам за теб, направи и ти същото за мен“ – кой би поискал да се лиши от собствения си живот, само защото ти му даваш „любов“?
Но когато ти застанеш в центъра на твоя свят и станеш важен за себе си, станеш значим за себе си, даваш си онази любов от която имаш нужда, даваш си внимание и грижа, ти ставаш значим за себе си и нямаш нужда света да ти го доказва, защото ти го чувстваш в сърцето си, а от там го излъчваш навън и даваш пример на другите със себе си. Вселената казва, аз ще ти дам умножено от това, което ти даваш на себе си. Тогава той не се нуждае от никой и от нищо, за да бъде щастлив, защото той има всичко, той има себе си. И когато другите му дадат, това, което той е дал на себе си това е като допълнителен бонус и той не го чувства за даденост, а го оценява. Тогава той е приятен за другите, защото той е готов да дава, защото се е напълнил, той не чака другите да му дават, защото той има много. Всеки обича такъв човек, нали? Защото той не е нуждаещ се, той е пълноценен и душевно богат. Тогава всички сфери започват да работят в негова полза.
Парите идват сами при него, за да подчертаят, че той се чувства ценен и значим за себе си, защото той не ги качва на пиедестал, а самият той е се е качил на собствения си пиедестал, а парите му служат, не той на тях. Тогава здравето процъфтява, защото той е задоволил нуждите си, умее да слуша тялото си и да му дава това, от което има нужда. Тогава, отношенията му с хората се подобряват и става душата на компанията. Защото не е изискващ, а даващ.
Благодаря ви за отделеното време, че прочетохте тази статия. Казвам се Мариана Красимирова, аз съм Тета лечител, Позитивен психолог, Коуч, Констелатор.Тета практик съм от 4 години, завършила съм „Позитивна Психология и Коуч“ в Лондонския Университет и работя с клиенти от 3 години, в момента се обучавам на метода Семейни констелация, което още повече обогатява моите знания и опит.Работя в посока семейни отношения, личностно развитие, здраве, партньорски отношения, любов към себе си, финансова грамотност, подобряване на всички сфери на живота.